Войната и нейното въздействие върху децата са теми, които често остават скрити зад статистики и политически дебати. Въпреки това, личните истории и емоционалните спомени имат силата да разкажат истинската цена на конфликта. Това е основната идея, която Екатерина Кварацхелия представи пред учениците в Търговище чрез своята книга „Черната платнена торбичка“. Изданието, което връща читателя към 1992 година в Северозападна Грузия, разказва за тежките години на война, разпадане на семейства и бягство от родната земя. Авторката, която вече 33 години живее и работи в България, сподели лични спомени за онези трудни времена, когато семейството й е било принудено да се раздели, за да оцелее. Тя разказа за това как децата осиротяват без време, как близките и роднините се грижат за тях, и как домът се губи, а приятелите и съседите се разпръскват по света. Всяка една от тези истории е символично събрана в черната платнена торбичка, която съдържа вещите на малката София, сестра на Екатерина, и символизира целия свят на децата, преживели войната.

Книгата е разказ за единствената възможност за оцеляване и надежда. Екатерина Кварацхелия, която по време на войната е едва 13-годишна, споделя, че животът й и този на сестра й и баба й е събран в две торбички – една черна с дрехи за малкото дете и друга с храна, вода и валериан за възрастната жена. Този образ е мощен символ за оцеляването и силата на духа в трудни времена. Въпреки че не успя да прочете откъса за качването на самолета, който ги отвежда в свят без война, авторката сподели, че все още помни сцените с трупове, ранени и бягащи хора на летището. Тази сцена остава като болезнена памет, която тя носи в себе си.

Животът на Екатерина Кварацхелия е белязан от борба с травмите и опити да се освободи от тежките спомени. Тя разказва, че повече от 18 години се е опитвала да напише книгата, за да се освободи от тях, но всеки път, когато стига до частта с бягството, не може да продължи. Въпреки това, с избухването на войната в Украйна, тя решава да завърши и публикува „Черната платнена торбичка“ като символ на надеждата и необходимостта светът да знае за страданията на децата в конфликтите.

Авторката изрази желание да се върне в Грузия, макар и да няма конкретни планове за това, защото за нея България е нейният дом. Тя подчерта, че спокойствието, сигурността и хората там я правят щастлива и я карат да се чувства у дома. В същото време, тя отправи апел към младите хора да приемат новите си съученици, да ги разбират и подкрепят, защото и тя е срещала трудности при пристигането си в България, особено поради незнанието на български език. Показвайки черната платнена торбичка, тя подчерта, че един живот понякога се събира в една малка торбичка, символизирайки тежестта и ценността на личните истории и спомени.

Срещата с учениците в Търговище беше организирана благодарение на племенницата на Екатерина, която разказа част от семейната история на музейния педагог Маргарита Зидарова. Тя прояви интерес към книгата и я покани в града, като събитието ще бъде продължено и на 20 октомври с участието на десетокласници от друго училище. Изданието е илюстрирано с картини на София Кварацхелия и Сияна Иванова, а всички деца получиха по един екземпляр с пожелание за мир от автора. Това събитие не само разказва за личната история на Екатерина, но и насърчава младите хора да ценят мира и да подкрепят хората, които са преживели война и разруха.